НЯМА ДА ЗАБРАВИМ ПАМЕТТА И ИДЕИТЕ НА ПРОФ. ВАСИЛ МОМОВ
На 18 март 2022 г. си отиде от живота доайенът на българската етика проф. д.ф.н. Васил Момов. Големият български етик е роден на 11 май 1931 г. във Велики Преслав. Той е един от няколкото български учени поставили основите на българската етика и на секция „Етика“ в Института по философия на БАН. Дългогодишен изследовател на проблемите на морала, теорията на личността, възпитанието, проблемите на идеологията и нейната връзка с моралните ценности. Организатор и участник в десетки национални и международни конференции по етика. Дългогодишен преподавател и ръководител на редица докторанти в областта на етиката. Множество български учени дължат на него научната си кариера. Основател и директор на научен център за комплексни изследвания на идеологическия процес, морала, личността.
Това е ученият, който активно въвежда използването на системен и структурен подход към анализа на морала, без да пренебрегва и анализа на неговите нормативни и дескриптивни характеристи. Изследва както философските и теоретически основи на етиката, така и нейните приложни аспекти, включително и механизмите и формите на възпитание и социализация, чрез които се усвояват моралните ценности и норми. Показва, че различните морални ценности на обществата са свързани в една или друга степен и с различни идеологии, поколения, традиции, цивилизационни общности.
След по-значимите му книги са „Нравствената норма и нейната реализация“ (1969), „Морал и възпитание: Теоретико-методологически проблеми“ (1972), „Человек, морал, воспитание“, (М., Прогресс, 1975), „Социална среда и възпитание“ (Съвместно с Анатолий Харчев) (1977), „Жизнена позиция и нравствено възпитание на младежта“ (Съвместно с Петър Митев) (1978), „Теория, идеологическа политика, личност“ (1987), „Приложната етика“ (Съвместно с Владимир Бакщановски, Юрий Согомонов) (1988), „Етически студии. Моралът пред провокациите на социалната динамика“ (1999), „Изкушената Пандора: Етически студии“ (2006), „Мисията на Диоген: Социохуманитарни щрихи“ (2015).
Продължи да работи десетилетия след навършване на пенсионната възраст. Особено внимание в последните си работи обръща на националните традиции и родовата памет. Прави сериозни изследвания на няколковековните корени и традиции на Момовия род във Велики Преслав, резултат на което са неговите книги „Родовата памет на Момови“ и „Родовата памет на Момови (ХХVII-ХХ век). Сбирки за публичния образ на родовата памет“ (2010).
Отиде си една от най-ярките фигури, поставили темелите на съвременната българска етика и на етическите традиции. Съвременните български етици и бъдещите поколения в Института по философия и социология ще продължат да работят, опирайки се на идеите и на множеството изследвания на този забележителен български учен.
Поклон пред делото и паметта му. Признателност пред големия учен, пред човека, от когото сме се учили на добродетели! Да почива в мир!
Чл.-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов
Излезе от печат монографията на гл. ас. Христо Христов – Джон Ролс и идеята за обществената разумност (Изд. Фабер, В. Търново, 2022 г.). В книгата се разглеждат политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум, които представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век, години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като равнопоставени граждани по силата на приписаните им в конституцията на тяхната политическа общност основни права. Затова не е случаен фактът, че през 1980 г. в Колумбийския университет видният философ ще представи своя известен цикъл от няколко лекции, които очертават същата тази концепция в основни линии. Ръководното понятие за публичен разум във философията на Ролс има своето голямо значение, доколкото изразява надеждите за справедливи и демократични обществени институции, хранени от страна на редица поколения през изминалите десетилетия, както и оправдани в светлината на множество исторически събития, които са техният контекст. Поради тази причина това изследване има своя малък принос в утвърждаването на същите тези надежди, които може да разпознаем и като наши собствени.
Секция "Етически изследвания"/ИФС–БАН 